Счетоводни услуги от "Парола Акаунт" ООД

Брюксел, 27 октомври 2011 г. — Европейската комисия официално поиска от България да промени своите правила за данъка върху добавената стойност (ДДС). В България правилата, свързани с условията за възстановяване на ДДС на данъчнозадължени лица, които са обект на ревизия, дискриминират лицата, участващи в операции в рамките на Европейския съюз. Комисията смята, че правилата, създаващи дискриминация между данъчнозадължените лица, които извършват операции само в рамките на държавата, и тези, които извършват операции с други държави-членки на Съюза, са несъвместими с директивата за ДДС и с принципа на пропорционалност. Това искане е под формата на мотивирано становище (втори етап от процедурата за нарушения). Ако в рамките на два месеца правилата не бъдат приведени в съответствие с искането, Комисията може да сезира Съда на Европейския съюз. Контекст Съгласно българското законодателство ДДС на данъчнозадължените лица, обект на ревизия, се възстановява в края на ревизионната процедура.Същевременно обаче националното законодателство определя специални срокове за ревизиите на данъчнозадължените лица, които извършват операции в рамките на Съюза. Тези срокове са два пъти по-дълги от сроковете, приложими спрямо лицата, извършващи трансакции, които са предимно в рамките на държавата. Ако данъчнозадължените лица, които извършват операции в рамките на Съюза, желаят да възстановят средствата преди края на ревизията, те трябва да представят обезпечение или банкова гаранция за два пъти по-дълъг период. На следната страница в интернет можете да намерите съобщенията за медиите във връзка с процедурите за нарушение в областта на данъчното облагане или митниците: http://ec.europa.eu/taxation_customs/common/infringements/infringement_cases/index_en.htm. За допълнителна информация относно процедурите за нарушение на ЕС вж. MEMO/11/739 Най-актуалната обща информация във връзка с мерките срещу нарушенията на държавите-членки можете да намерите на: http://ec.europa.eu/eu_law/infringements/infringements_bg.htm

Европейската комисия публикува Резюме за гражданите - Предложение за въвеждане на данък върху финансовите транзакции. Текстът на резюмето е следният: В КАКВО СЕ СЪСТОИ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО? Директива на ЕС за данък върху финансовите сделки, в които участват финансови институции, установени в Съюза. В предложението се определят само минимални данъчни ставки – правителствата на отделните страни могат да определят по-високи такива. ЗА КАКВО СТАВА ВЪПРОС? • Справедливост – по време на финансовата криза през 2008 г. финансовият сектор бе подпомогнат с пари на данъкоплатците. Сега той трябва да поеме полагащия му се дял от разходите. • Икономическа стабилност и ефективност – данъкът би трябвало да обезкуражи някои неоправдани дейности във финансовия сектор, които могат да навредят на реалната икономика, и по-специално:

Премиерът на Русия Владимир Путин разкритикува паричната политика на САЩ, определяйки я като паразитна. Това се случи по време на посещението му в Китай, пише АР. В интервю за китайска държавна медия, дадено късно снощи, Путин похвали сътрудничеството с Китай и остро разкритикува САЩ, определяйки господството на американския долар като паразитно. "САЩ не са паразит за световната икономика, но монополът на щатския долар е паразитен", каза Путин, цитиран от агенция Синхуа. Руският премиер заяви, че е отправил критиката си конструктивно в търсене на общи решения за разклатената световна икономика. При двудневното посещение на Путин в Пекин китайските лидери се ангажираха да разрешат ценови спорове, които блокират плановете за руски доставки на природен газ по два газопровода. Част от сключените споразумения за общо 7 милиарда долара предвиждат китайски компании, подкрепяни от държавата, да инвестират 1,5 милиарда долара в сибирска топилна пещ за алуминий и да вложат 1 милиард долара в съвместен инвестиционен фонд, припомня АП. Наричайки Путин "стар приятел на Китай", президентът Ху Цзинтао отбеляза, че посещението на руския лидер е дало тласък на китайско-руските всестранни стратегически отношения.

Две години след кризата през 2009 г., която засегна сериозно машиностроителния бранш, разговаряме с председателя на Българска браншова камара по машиностроене Илия Келешев за ситуацията в сектора. Как производителите на машини успяха да запазят пазарните си позиции в страната и зад граница и дали дълговата криза от лятото ще повлече нова рецесия в Европа - това бяха част от основните въпроси, чиито отговори потърсихме от представителя на машиностроителния бранш. Г-н Келешев, как се развива вашият сектор през последните две години? През 2010 г. в машиностроенето настъпиха редица промени. Известно е, че най-тежката, кризисна година за бранша, беше 2009 г. Тогава в подсектора „Производство на машини и оборудване” продукцията намаля с близо 72% спрямо 2008 г., а при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета спадът беше с над 52%. С по-малко от 74% се срина и производството в подсектора „Метални изделия", който не включва машини и оборудване, но в него попадат и фирми от металургията. Поради намаленото търсене и недостига на средства се сви производството и в корабостроенето. С около 30% се редуцираха приходите от продажби, които за подсекторите на машиностроенето като цяло през 2008 г., бяха около 6 млрд. лв. Броят на заетите в машиностроенето бе намален общо с около 30 хиляди души, което съставлява над 25% спрямо 2008 г.. Половината от фирмите от машиностроенето са експортно ориентирани, като 50 процента от произведената продукция е предназначена за износ. От него 60 на сто от машините и елементите се реализират е в страни от ЕС – на първо място Германия, следвана от Италия.

Развитие на екологичното земеделие, запазване на работните места в слаборазвитите региони, задълбочаване на връзката между наука и бизнес и по-справедливо прилагане на селскостопанската политика - това са основните насоки за новата Обща селскостопанска политика, която Европейският съюз ще прилага в периода 2014 г.-2020 г., представени днес от еврокомисаря по земеделие Дачиан Чолош пред Европейския парламент.

Американските акции затвориха с ръстове от близо процент, макар че изгубиха инерция в последния час от сесията заради доклад, сочещ, че европейските банки може да се свият, за да посрещнат завишените капиталови изисквания. Оптимизмът, че Словакия скоро ще даде дългоочакваното си одобрение за разширението на Европейския фонд за финансова стабилност подобри настроението на пазара, предава CNBC. Индексът на 30-те водещи американски компании - Dow Jones Industrial Average (DJIA) се повиши с 0,9% до ниво от 11 519 пункта, S&P 500 нарасна с 1% до 1 207 пункта, а Nasdaq Composite се покачи с 0,8% до 2 605 пункта.